Преодоляване на техническите ограничения при виртуализиране на средата и приложенията

Тъй като организациите все повече възприемат дистанционния и хибридния начин на работа, виртуализацията се превърна в основна стратегия за осигуряване на гъвкавост, мащабируемост и сигурност.

Въпреки това, внедряването на решения  за виртуализация води до технически предизвикателства, с които ИТ лидерите трябва да се справят, за да поддържат процесите безпроблемни и сигурността – стабилна.

Осигуряване на виртуални среди на фона на развиващите се заплахи

Виртуалните среди са основни цели за кибератаки поради централизирания си характер и потенциалните уязвимости, присъщи на протоколите за отдалечен достъп.

Често срещани рискове за сигурността при виртуализацията

Виртуализацията на средата и приложенията е свързана с присъщи рискове за сигурността, включително:

  • RDP (Remote Desktop Potocol) – базирани атаки: Киберпрестъпниците използват RDP уязвимости като BlueKeep и DejaBlue, за да получат неоторизиран достъп.
  • „Отвличане“ на потребителска сесия и странично движение: Нападателите, които получат достъп до виртуален ресурс, могат да направят хоризантално и вертикално движение в мрежата, с цел компрометиране на чувствителни системи.
  • Отворени портове на защитната стена: Много решения за виртуализация изискват отворени портове на защитната стена за достъп до gateway, излагайки корпоративните мрежи на атаки от типа „brute-force“ и на рансъмуер.

Внедряването на архитектура с „нулево доверие“ (Zero Trust) и многофакторното удостоверяване (Multi-Factor Authentication) е от решаващо значение за смекчаване на тези рискове, като се гарантира, че само удостоверени потребители и надеждни устройства имат достъп до виртуалната среда.

Ключови функции за сигурност:

  • Достъп с „нулево доверие“: Всяка сесия изисква удостоверяване и приема, че всяко устройство е ненадеждно, което намалява възможностите за атака.
  • Вградена многофакторна автентикация: Налага многофакторно удостоверяване при всяко влизане, предотвратявайки атаки, базирани на идентификационни данни.
  • Без отворени портове: С ограничаване на отворените портове се намаляват рисковете от атаки от типа „brute-force“ и от ransomware.
  • Геоблокиране: Предотвратяване на неоторизиран достъп, като се ограничават опитите за влизане от неодобрени местоположения.

Оптимизиране на мрежовата производителност за виртуални десктопи

Едно от най-големите технически предизвикателства при виртуализацията е влошаването на мрежовата производителност, причинено от латентност, ограничения на честотната лента и неефективност при маршрутизирането.

Защо възникват проблеми с производителността

  • Латентност: Виртуализацията разчита на постоянен обмен на данни, а връзките с висока латентност водят до забавяне на процесите.
  • Претоварени мрежови пътища: Традиционната виртуализация често маршрутизира трафика през публичния интернет по множество маршрути, което води до претоварване и бавна производителност.

Някои решения подобряват скоростта на реакция на отдалечения десктоп, като използват глобална оптична мрежа, която динамично оптимизира потока на трафика, намалявайки латентността и загубата на пакети.

  • Глобална оптична мрежа: съществуват решения, които динамично избират най-ефективния път между потребителите и виртуалните ресурси.
  • Оптимизирани протоколи: някои решения подобряват производителността на TCP трафика, намалявайки загубата на пакети и подобрявайки скоростта на реакция на отдалечения десктоп.
  • Заобикаляне на претоварването на публичния интернет: За разлика от RDP, някои решения осигуряват ниска латентност и оптимизирана връзка между потребителите и работните станции.

Намаляване на рисковете от виртуализация със сигурни и мащабируеми решения

Организациите са изправени пред нарастващи предизвикателства при осигуряването, оптимизирането и мащабирането на виртуални ресурси. Традиционните решения често разчитат на VPN или изискват отворени портове за защитна стена, което увеличава рисковете за сигурността.

С разрастването на организациите, управлението на множество виртуални десктопи, политики за сигурност и контрол на достъпа става сложно. Традиционните VDI (Virtual Desktop Infrastructure) решения често изискват сложни ръчни конфигурации, което води до увеличено ИТ натоварване.

Предизвикателства пред мащабируемостта

Ключовите предизвикателства включват:

  • Разпределение на ресурсите: Осигуряването на адекватни ресурси за виртуалните десктопи може да бъде трудно.
  • Сложност на управлението: Управлението на множество виртуални десктопи, всеки със своите конфигурации и изисквания, може да претовари ИТ екипите.

Според проучване, организациите, които са внедрили основни виртуални решения, са реализирали значителни ползи, включително подобрена ефективност и повишена удовлетвореност на потребителите. Това подчертава критичната роля на ефективната виртуализация за справяне с предизвикателствата, свързани с мащабируемостта, и оптимизиране на управлението на ресурсите.

Как може да бъде опростена мащабируемостта

  • Динамично мащабиране: Организациите могат да мащабират без сложни преконфигурации.
  • Централизирано управление: Администраторите могат да контролират достъпа на потребителите и политиките за сигурност от единна точка за управление.
  • Интеграция с Active Directory и Azure AD: Безпроблемната интеграция опростява удостоверяването на потребителите и управлението на достъпа, намалявайки административните разходи.

Осигуряване на съответствие и опростяване на лицензирането

Управлението на съответствието във виртуализирани среди може да бъде предизвикателство поради:

  • Проследяване на регистрационни файлове за достъп: Мониторингът и записването на потребителските дейности за спазване на изискванията за съответствие може да бъде сложно във виртуални среди.
  • Непоследователни политики за сигурност: Осигуряването на единни мерки за сигурност е предизвикателство, особено в динамични конфигурации.
  • Сложни изисквания за лицензиране: Виртуализацията може да усложни лицензирането на софтуер, което води до потенциални проблеми със съответствието и неочаквани разходи.

Въпреки предимствата й, има няколко погрешни схващания за виртуализацията:

Погрешно схващане: Виртуалните компютри са по-малко сигурни от традиционните.

Реалност: Виртуалните компютри са по-сигурни, когато са конфигурирани правилно. Има решения, които налагат сигурност с „нулево доверие“, многофакторна автентикация и достъп, базиран на роли, за да елиминират традиционните рискове за крайните точки.

 

Погрешно схващане: Виртуализацията е подходяща само за големи предприятия.

Реалност: Виртуалните компютри могат да се мащабират до бизнеси от всякакъв размер. Малките и средни предприятия се възползват от опростено управление, намалени разходи за хардуер и сигурен отдалечен достъп.

Сигурна и рационализирана виртуализация

Нарастващата зависимост от отдалечена и хибридна работа прави виртуализацията на настолни компютри и приложения важна стратегия за бизнеса. Организациите обаче трябва да преодолеят ключови технически бариери:

  • Рискове за сигурността от открити атаки на защитни стени и заплахи за странично движение;
  • Проблеми с производителността на мрежата, като например латентност и претоварване;
  • Предизвикателства пред мащабируемостта при управлението на големи виртуални десктоп среди;
  • Трудности, свързани със съответствието при одитиране и управление на лицензирането.